Характеристика на флората и растителността на България

Разнообразието на висшите растения в България обхваща над 3800 вида от 886 рода и 153 семейства. Това богатство се обуславя от редица фактори. Преди всичко географското положение на страната, позволяващо разпространението на разнообразни флорни елементи на сравнително неголяма територия средноевропейски, средиземноморски, малоазиатски, понтийски, степни, панонски и др. От значение е и сложната геоморфология на релефа, с надморски височини от 0 до почти 3000 м, с разнообразие от планински системи. Следва да се отбележи и факта, че част от територията на страната е древна суша, останала незасегната и от заледяванията през неогена, което е благоприятствало оцеляването и запазването на терциерни реликтни видове.

 
 

Най-богатите на видове семейства са Сложноцветни (Asteraceae) - 464 вида, Бобови (Fabaceae) - 287 вида и Житни (Poaceae) - 316 вида. Следват семействата Розоцветни, Карамфилови, Кръстоцветни, Сенникоцветни и Устоцветни.
Характерна особеност на българската флора е сравнително високия процент на ендемизъм в сравнение с други европейски държави. В България се срещат около 170 вида (4.86% от флората) и 100 подвида български ендемити, което е общо 8% от българската флора. Висок е и броят на балканските ендемити (200 вида и подвида), част от които най-вероятно са се формирали на територията на България и след това са се разпространили.
Групата на ендемитите е нееднородна по отношение възрастта на ендемичните таксони.

 
Реликтните ендемити (формирани през Терциера) и старите палеоендемични видове са разпространени главно в низините и по-ниските планински пояси в съответствие с термофилната си природа, тъй като са се обособили в условията на значително по-топъл климат. Тези видове нямат родственици на Балканския полуостров или имат само далечни родственици. За разлика от тях по-младите ендемити, макар и по-добре обособени, имат близкиродствени видове или подвидове на територията на Балканите. Към тази група се отнасят повечето от ендемитите в България.
 
Най-богатите на видове семейства са Сложноцветни (Asteraceae) - 464 вида, Бобови (Fabaceae) - 287 вида и Житни (Poaceae) - 316 вида. Следват семействата Розоцветни, Карамфилови, Кръстоцветни, Сенникоцветни и Устоцветни.
 
 
Характерна особеност на българската флора е сравнително високия процент на ендемизъм в сравнение с други европейски държави. В България се срещат около 170 вида (4.86% от флората) и 100 подвида български ендемити, което е общо 8% от българската флора. Висок е и броят на балканските ендемити (200 вида и подвида), част от които най-вероятно са се формирали на територията на България и след това са се разпространили. Групата на ендемитите е нееднородна по отношение възрастта на ендемичните таксони. Реликтните ендемити (формирани през Терциера) и старите палеоендемични видове са разпространени главно в низините и по-ниските планински пояси в съответствие с термофилната си природа, тъй като са се обособили в условията на значително по-топъл климат. Тези видове нямат родственици на Балканския полуостров или имат само далечни родственици. За разлика от тях по-младите ендемити, макар и по-добре обособени, имат близкиродствени видове или подвидове на територията на Балканите. Към тази група се отнасят повечето от ендемитите в България.  
Най-богати на ендемични таксони са семействата Сложноцветни (Asteraceae) - 38 вида и 12 подвида, Карамфилови (Caryophyllaceae) - 18 вида и 10 подвида, Живеничеви (Scrophulariaceae) - 11 вида и 14 подвида. Следват Розоцветните и Житни растения. Най-богати на ендемити родове са Метличина (Centaurea), Лопен (Verbascum), Подрумиче (Anthemis), Плюскавиче (Silene) и др..
 
 
Най-богати на видове са флористичните райони Родопи и Стара планина, където е и най-голямото разнообразие на ендемични таксони. В Родопите са разпространени 39 вида български и 56 вида балкански ендемити, а в Стара планина съответно 31 и 36 вида.
 
Над 700 вида висши растения от българската флора, много от които са високопланински ендемити, се смятат за редки. В Червената книга на НР България от 1984 год. (том I, Растения) са посочени 574 вида от особен научен интерес, като 31 вида висши растения са изчезнали от 1930 год. насам, 150 вида са застрашени от изчезване.  

© 2002 БШПОБ.
Всички права запазени.
Дизайн и разработка Webrix - www.webrix-studio.com